От английски: CRACK [kræk] I. 1. (с) пуквам (се), изпуквам (и за пушка), троша, строшавам, разбивам (череп, коса и пр.), разрушавам се. В нашият случай става въпрос за кракване на софтуер (software crack). Тогава крак е видоизменена част от дадена защитена програма или игра. Когато оригиналната част от софтуера бъде подменена с преработена такава, защитите и ограниченията заложени в оригинала не действат. От там и думата "кракер" - човек, който модифицира части от програма с цел премахване на защитите и.

 

Метода, който ползват кракерите се нарича "reverse engeneering" - т.е. обратна разработка - нещо като разглобяване на вече сглобено нещо, но без упътване. За да може да направи това, един кракер трябва да е отличен програмист.

 

Цел на кракването (cracking)

 

Защо го правят? Главно за удоволствие. Да надхитриш цял отдел програмисти, писали защитата на даден продукт си е постижение. Често те се организират в групи от по няколко души, като целта им е да изпреварят другите такива групи. Пример: след 2 дни е датата на издаване на дадена игра - част от популярна поредица. Чрез собственици на магазини или други хора, участващи в разпространителската мрежа, те се сдобиват с копие на играта 2 дни по-рано. Колкото по-бързо успеят да преодолеят защитата и, толкова по-голям шанс имат да изпреварят другите кракерски групи.

 

Всеки "release" (издание) на даден кракер или група съдържа NFO файл, в който е описано как се прилага крака, кои са разработчиците му (ползват се никнеймове), описва се вида защита и почти винаги се поздравяват други групи. Когато даден продукт е защитен със сериен номер, кракерите правят генератор на серийни номера, известни още като "keygen". А те често съдържат в себе си проста MIDI мелодийка. Някой релиизи съдържат и cracktro-та - кратка анимация представяща кракерската група - обикновено съдържаща и MIDI мелодия. Напоследък тези мелодии стават много популярни и дори се колекционират. В секция "кракерски групи" на http://crack.start.bg можете да намерите линкове към колекции от тях.

 

Подробно описание на видовете релиизи можете да намерите тук

 

Мрежови кракери (net crackers)

 

Вторият вид кракери са мрежовите кракери. Те проникват в дадена компютърна мрежа с цел кражба или унищожаване на информация. Тук е и тънката разлика между хакери и кракери. Хакерите почти никога не опустошават всичко след себе си и дори често оставят съобщение на админите, съдържащо слабите места на защитата им. Т.е. те не търсят начин да спечелят пари от това или да разрушат структурата на мрежата, в която са проникнали. В най-лошият случай подменят заглавната страница на избран сайт със своя с надпис "hacked by..." без да трият останалото съдържание. 

 

Напоследък обаче, се наблюдава комерсиализиране на кракерството (често генерализирано от журналистите под шапката "хакер"). Т.е. Една фирма/лице/организация плаща за кражба на информация от друга фирма/лице/организация. Гугъл и други големи софтуерни компании плащат за всеки успешен хак на техен продукт с цел повишаване на сигурността на софтуера си. Правителства наемат кракери за да опустошат мрежа на чужда държава, тайни служби наемат хакери за да проникнат незабелязано в секретни сървъри. Докъде ще стигне комерсиализацията, можем да предполагаме, но логиката показва, че анти хакерски отдели, в които всъщност работят именно хакери, не са чак толкова далеч в бъдещето.

 

Какво още трябва да знаем за краковете (cracks) ?

 

Когато решите да ползвате кракнат софтуер или кииген, с цел да го разучите или разгледате е едно, но когато решите да го ползвате, вече нарушавате множество закони за софтуерно пиратство.  Ако не сте напреднал потребител, който е запознат как да се пази от вируси и rootkits, как да разпознава дали антивирусната програма бърка крака с вредоносна програма или не, рискувате сериозно. Най-безобидното, което може да ви се случи (ако попаднете на заразен с вируси крак), е да повредите сериозно операционната си система. А в най-лошият случай, компютърът ви да се превърне в зомби, управлявано от някой друг с цел DDOS атаки. Обикновено старите кракерски групи не влагат вредоносен код в творенията си, но докато генератора или крака стигнат до вас, те минават през голям брой компютри и хора...

 

 

 

Съдържанието на тази статия  е лицензирано по Creative Commons Признание-Без производни 2.5 . Позоваването с обратен линк е задължително!